Smiley face

Страхът от падане при дете с двигателни затруднения. Какво е нужно да знаем преди да започнем да учим детето да прави първи крачки.

 

При повечето деца с двигателни затруднения страхът от падане им пречи да развият своите двигателни възможности. Ако детето може да седи седнало самостоятелно, може да стои изправено самостоятелно без да се държи, то би могло да се научи да ходи. Трябва обаче да знаем кои са ключовите стъпки преди да започнем да насърчаваме дете с двигателни затруднения да ходи самостоятелно.

Има няколко важни фактора, които пречат на децата да проходят самостоятелно. Често пъти децата с двигателни затруднения са през повечето време, или в прегръдките на родителя, или на земята, или седнали и по този начин нямат възможност да тренират своите равновесни реакции.

Още от малко бебето трябва да бъде стимулирано да премине през всички етапи от двигателното си развитие.

 В първите месеци се поставя по корем на земята. След това, ако може, трябва да започне да заема четири опорен стоеж и да се научи да си играе в тази позиция.

От четири опорен стоеж детето трябва да може да преминава в седнало положени и от седнало положение в четири опорен стоеж. Трябва да бъдат насърчавани игрите на коленца, които спомагат за укрепване на мускулатурата около кръста.

Друг важен момент в изграждането на самостоятелността е детето да се научи самичко да сяда на ниско столче, или пейка и да слиза от там на земята. Изключително важно е да може да се изправя самостоятелно по предмети и да слиза от тях отново на земята. Преди да започнем да мислим за ходене с помощно средство, или самостоятелно, детето трябва да може да ходи настрани по предмети. Когато се изградят тези двигателни навици, детето ще придобие самостоятелност и ще изгради силна мускулатура, която да му помага за самостоятелното ходене.  

Много важно е да тренираме падането. Трябва да осигурим обезопасено пространство, където да сме спокойни, че когато детето падне няма опасност да се нарани. Падането от положение седеж и четири опори е добре да се тренира още преди детето да е започнало да се изправя. По този начин го подготвяме от ранна възраст да свикне, че падането е нещо нормално и то ще бъде част от неговото ежедневие. Ако за детето не е нормално да пада и не е свикнало, трябва да сме много внимателни, когато го учим как се пада. В началото може да стоим зад него и да контролираме падането, така че да го хващаме малко преди да падне на земята и да омекотим удара, като използваме възглавници и дунапренени подложки.

За да може детето да проходи самостоятелно, винаги трябва да тренираме равновесието. Започваме с упражнения, които са по-лесни за детето. Използваме стабилна опора. Детето да се хване стабилно  за предмет. Следва постепенно преминаваме към нестабилна опора. Когато детето привикне постепенно намаляваме опората, докато не стигнем до момента когато ще може да стои самичко без опора. По този начин, когато тренировките станат част от ежедневието, детето придобива навици да стои изправено без някои да му помага. Когато подобри равновесието си и може да стои изправено само, детето става по-смело и би могло да изпробва за първи път да направи няколко крачки самостоятелно.

Обучението в самостоятелно ходене става отново постепенно. В началото стоим до детето, за да може да е спокойно. След това постепенно намаляваме подкрепата. Ходенето на близки разстояния е начин, по който детето да успее да се престраши да направи няколко крачки самостоятелно.

Когато започне да прави често пъти по 2,3 самостоятелни крачки детето добива увереност в своите възможности. Колкото по-често детето се престрашава да прави самостоятелни крачки, толкова по-бързо ще изгради нужните умения за ходене.

 Когато детето е преминало през всички етапи предхождащи ходенето; когато падането е станало част от неговото ежедневие; когато успява да стои изправено за по-дълго време без да се държи, тогава ще добие увереност в своите възможности и ще се пробва да направи първи крачки. Повечето деца биха могли да се научат да ходят самостоятелно, но поради страха от падане предпочитат да не се опитват. Страхът е нещо нормално, но ние трябва постоянно да показваме на детето, че то може да се справя самостоятелно. Така изграждаме нов навик, който постепенно помага на детето да проходи.