Концепцията Бобат за деца: холистичен метод за неврологична рехабилитация

 

Концепцията Бобат е ключова част от комплексната рехабилитация на деца с неврологични заболявания и увреждания - детска церебрална парализа (ДЦП), плексус брахиалис, ограничения в двигателните, сензорни, перцептивни и мисловни функции. Прилага се също при недоносени бебета и бебета с изоставане в двигателното си развитие.

Бобат е динамичен метод на лечение, който се актуализира непрекъснато с научни изследвания. Това е модел на мислене, анализ и партниране с родителя, който помага на децата да развият функционалния си капацитет и по-пълноценно да взаимодействат с обкръжаващата ги среда.

 

История на концепцията Бобат

Берта Бобат (физиотерапевт) и д-р Карел Бобат (психиатър и неврофизиолог) разработват концепцията Бобат през 1940-те във Великобритания във време, когато се е смятало, че не може да се направи много, за да се промени патологията или участието на хора с неврологични заболявания. Методът им се базира основно на невропластичност – способността на мозъка да се адаптира и да функционира по нови начини, създавайки нови невронни връзки. Наричат новия си модел на физиотерапия Невроразвитийно лечение (Neuro-Developmental Treatment, NDT).

 

„... изцяло нов начин на мислене, наблюдение, 
интерпретиране на това, което прави пациента, а след това
адаптиране на техниките, 
за да се види и усети какво е
необходимо, възможно да постигнат. Ние не обучаваме в
движения, ние ги правим възможни.”
(Бобат, 1981)

 

Защо е толкова ефективна?

Основната цел на терапията Бобат е да се увеличи функционалният капацитет на детето, да се разнообразят дейностите, които то може да извършва, и да се насърчи в тази посока. По този начин адаптацията на детето към заобикалящата го среда ще се повиши, общуването му с хората ще се засили и то ще достигне максималното ниво на независимост, което може да има във всеки аспект от живота си.

Изгражда се индивидуален план за рехабилитация на всяко дете, който цели качествена функционалност, но никога за сметка на дейностите и участието на детето. Именно активното участие на детето е едно от основните предимства при Бобат. Провеждането на сесиите под формата на игрови дейности в обогатена среда осигурява участието на детето и повишава мотивацията, необходима за извършване на движението. Децата се учат чрез игра.

Прилагайки Бобат терапия подпомагаме за:

•  Нормализиране на мускулния тонус

•  Подобряване на моторния контрол

•  Постигане на точни и целенасочени движения

•  Подобряване на позата на тялото и равновесието

•  Удължаване на стегнатите мускули, с което се намаляват спастичността и контрактурите

•  Подобряване на функционалната независимост при извършване на ежедневни дейности

•  Развиване на индивидуалния потенциал на детето

•  Подобряване на сензорните, сетивни и мисловни функции

•  Изграждане на интердисциплинарен подход на оценка, терапия и цялостна грижа за детето

 

Бобат терапията в Кабинет за рехабилитация на деца „Развитие потенциала на детето”

С годините концепцията Бобат се е утвърдила като ключова част от физиотерапията на неврологични заболявания и продължава да се развива и надгражда до ден днешен на база клинични наблюдения и анализ.

Екипът на Кабинет за рехабилитация на деца „Развитие потенциала на детето” прилага метода Бобат в индивидуалния план за рехабилитация на всички свои пациенти.

През 2022 г. главният ни физиотерапевт и основател на кабинета Христо Спасов успещно завърши единствения досега цялостен Бобат курс за деца правен в България. Обучението „The Bobath approach to the treatment of cerebral palsy and allied neurological conditions” се проведе от белгийската Бобат асоциация в рамките на 280 часа с водещ Patrick Algoet, Старши преподавател по метода Бобат.

Сертификацията от European Bobath Tutors Association (EBTA) ни дава правото официално да прилагаме Бобат терапия на деца.

 

„Това, което детето може да направи с малко
помощ е неговият потенциал”
(Бобат, 1978)

Ролята на движението за общото детско развитие през първата година

Движението е важна част от хармоничното развитие на кърмачето. Доброто физическо развитие на детето през първата година е основен показател за здравето му.

Кърмаческият период (първата година от живота) се характеризира с бурно развитие на детето, което не се повтаря през следващите години от неговия живот. През първата година масата на детето се увеличава с 200%, дължината  на тялото с 50%, обиколката на главата с 35%. Много активно се развива мозъкът. За една година масата на мозъка се увеличава повече от 2 ½ пъти. През този период се извършва процесът на усъвършенстване и диференциране на висшата нервна дейност- детето изработва многобройни условно рефлекторни връзки, забележимо се усилва дейността на ендокринните  жлези.

Бурният растеж, голямата активност на обмените процеси, отслабването на пасивния имунитет от първите месеци на живота поставят големи изисквания към физическото развитие на детето. Много е важно през този най-отговорен период  от развитието на детето, период на усилен растеж, да не възникнат нарушения в здравословното му състояние, които могат да бъдат предизвикани поради много причини.

Върху развитието на кърмачето отрицателно внимание оказват честите заболявания особено от инфекциозен характер . Голямо значение за предпазване от болести и за укрепване на здравето играе правилното двигателно развити на детето.

Според наблюдения на много изследователи дете, лишено от достатъчно двигателна активност, забележимо изостава във физическото си развитие. При такова дете се забелязва влошаване на функциите на дихателните органи и кръвообращението, нарушава се развитието на висшата нервна дейност. Намалената двигателна активност при деца много бързо довежда до нарушаване на силата, подвижността и уравновесеността на основните корови процеси- възбуждане и задържане. Детето става вяло апатично, често плачливо, неадекватно реагира на обкръжаващата го обстановка.

Стимулирането на двигателната активност при кърмачетата указва благоприятно влияние на целия организъм. Укрепва опорно-двигателния апарат, подобрява се функцията на мускулите, по-бързо се развива мускулната система. Движението стимулира изграждането на здрава костна система. Под влияние на двигателната активност се подобрява обмяната на веществата. Активизира се периферното кръвообращение , което подобрява работата на сърцето. Двигателната активност увеличава виталния капацитет на билия дроб.

Двигателната активност оказва съществено влияние върху нервната система. Усъвършенства се силата, уравновесеността и подвижността на основните процеси на централната нервна система-задържането и възбуждането. Под влиянието на системните физически занимания детето става по-спокойно и по-уравновесено, сънят му се нормализира. Такова усъвършенстване на системите и функциите е много важно условие за общото развитие на  детето, повишават се съпротивителните сили на организма спрямо вредните въздействия. Пълноценната двигателната активност в най-ранния период от живота на детето стимулира неговото психомоторно и емоционално развитие.

Кое правило да спазваме, ако искаме децата да изпълняват упражненията вкъщи

  Може би всеки знае тайната за успеха, която ще споделя с вас. Тя помага на всеки човек да реализира своите цели в живота. Тя е едно просто правило, което важи за всички сфери от живота - количествените натрупвания водят до качествени изменения. В моята практика постоянно получавам доказателства за истината на това твърдение.

 Работата с деца е приятна, но трудностите идват от това, че детето не може да осъзнае, че упражненията, които го караме да прави, са полезни за него. В началото, когато са нови, детето би могло да прояви интерес , но много бързо му омръзват. Ако са под формата на игра и когато детето очаква награда, то ще се забавлява, и ще прави упражненията с желание. Всички тези методи действат, но за да се изградят желаните от нас умения трябва да се постигне количествено натрупване.

 Има деца, с които правим всеки ден упражнения, за определен период, а след това родителите работят вкъщи, но най-често децата с които работя идват при мен 2, или 3 пъти седмично . За съжаление нямам възможност да работя всеки ден с всички деца, но ако родителите се стараят да отделят нужното време за занимания вкъщи, то ще постигнем съвместно и ефекта на количествените натрупвания. Времето за работа с децата ми е достатъчно, за да се опознаем взаимно - те да свикнат с моите изисквания към тях , а и аз да свикна с техните характери, настроения и възможности. Поведението на децата, когато са при мен и когато са вкъщи е нормално да е различно. Аз съм техният рехабилитатор и са свикнали с правилата , а мама и тати, са, мама и тати. Но, за да  постигнем качеството, то трябва да се постараем с количеството и у дома. Трудно е, но и в моята практика не се случва бързо и лесно, а това са нашите деца, за които сме готови да направим всичко.

 За да могат децата да свикнат с упражненията вкъщи е нужно всеки ден да се отделя  време за упражнения и да не се прескача, дори и за кратко е нужно да се изпълнява, за да се изгради режим. В началото е най-трудно, защото детето няма изградени навици. Тогава съветвам родителите да не се стараят толкова да направят качествено упражненията, а да си играят с децата.  Важно е всеки ден детето да бъде ангажирано в определено време. За да започне същинската част обаче, родителите трябва да си поставят за цел всеки ден детето да прави повече повторения и вече да се отделя  внимание и на качеството на изпълнение. По този начин детето разбира, че  когато прави гимнастика, в определеното време, с мама и тати трябва да се старае и да изпълнява точно упражненията.

 В заключение искам да споделя от заниманията с моята дъщеричка, че времето прекарано с нея в креативни занимания е безценно, както за нея, така и за нас, нейните родители. Когато родителите и децата се забавляват и учат заедно, те се сближават и това е истинско щастие.

 

 

Вестибуларната система. Как тя функционира при децата с двигателни и сензорни нарушения?

Как тялото контролира движението?

Сензорните рецептори във вътрешното ухо предоставят ключова информация за движението, гравитацията и вибрациите. Вестибуларната система регистрира скоростта, силата и посоката на кръговото движение на главата.  Тя е чувствителна към силата на гравитацията (регулира движението, противоположно на силата на гравитацията) и линейното движение (ускорение и забавяне). Различните видове движения осигуряват различни видове вестибуларна стимулация и всички те са важни за оптималното функциониране на вестибуларната система. Тя работи 24 часа в денонощието, тъй като силата на земната гравитация действа непрекъснато и влияе на всичко, което правим. Вестибуларната система е свързана с други сетива, особено със зрението, тя е основният организатор на сетивния вход. Информацията от  нея служи за регулиране на мускулния тонус и кординация, реакции на изправяне и поддържане на баланс, кординация око-ръка, състояние на възбуда, ниво на внимание и емоционално състояние.

Стимулите на вестибуларната система оказват голямо влияние върху преживяванията на бебета, малки деца и възрастни. Винаги, когато движим главата, рецепторите на вестибуларната система получават допълнителни стимулации, като дават на тялото необходимата сензорна информация. Родителите бързо научават, че нежното люлеене в бавен ритъм успокоява бебето, а бързите и енергични игри  го насърчава да бъде активно. Децата особено се радват на бързите и „груби“ игри с родителите си, най-вече с бащите си. Силното люлеене или хвърляне във въздуха при децата предизвиква радост, мускулите се напрягат, докато тялото се стреми да запази баланс.

При деца с церебрална парализа, както и тези със сензорни нарушения реагират прекалено емоционално на движения, противоположни на гравитацията, реакциите са свързани  в голяма степен със страх от възможността за падане. Силата на гравитацията се възприема като нещо нормално, но децата с гравитационна несигурност я възприемат като заплаха за оцеляването им. Тъй като нямат вътрешно усещане за гравитацията, те могат да изпитат и най-малкото движение, като скок от покрива на сграда. Те не искат да се катерят,  да се пързалят по пързалката и да се люлеят на люлка. Поради тази причина те обичат да са долу, легнали или седнали на пода, често във формата на буквата W, здраво фиксирали тялото си, за да предотвратят възможността за движение. Те избягват дори най-простите упражнения и се разстройват когато трябва да се движат, особено ако това е неочаквано за тях.

Когато вестибуларната система е наред, тя е основният организатор на сензорния вход. Децата с двигателни и сензорни проблеми често имат слаби връзки между вестибуларната и други сензорни системи. За да обогатим на стимули тяхното ежедневие са нужни дейности свързани с много движение.

С какво можем да стимулираме вестибуларната система?

  • Люлка - ритмично полюляване от едната страна на другата или напред-назад
  • Игри с главата надолу (имитиране на животни върху дивана, примерно маймунки)
  • Игри с побутване и промяна на ускорението 
  • Подвижни седалки (топка за пилатес, стол за офис, подвижни платформи, тротинетки)
  • Игри със скачане (от по-високи повърхности, батут, степер, скачане на въже)
  • Препятствия при ходене (трупчета за прескачане, дървени играчки, нарисувани линии)

Автор: Йована Тодоровска

 

Етапи на развитието на двигателните умения при децата до една година

1-ви месец  Фиксира с поглед за кратко подвижен или неподвижен предмет, като го проследява с обръщане на главата на малко разстояние.

2-ри месец Все още няма целенасочени движения. Поставено по корем бебето има предмишнична опора. Прави опити да повдига главата, когато е поставено по корем.
 3-ти месец По гръб започва да прави опити да посяга към предмети, като не пресича вертикалната средна линия. По корем има симетрична лакътна опора, повдига и държи главата изправена
 4-ти месец  Рита, протяга ръце. Обръща се от гръб по корем. Посяга и хваща висящи играчки.
5-ти месец  Взема подадена играчка. Дълго задържа играчка в ръка. По корем има дланна опора (изпъва лакти и се опира на длани)
6-ти месец  Седи седнало с подкрепа. Произнася случайно „ма“, „да“ и др. Само взема играчка и се заиграва. Обръща се от корем по гръб. Опитва се да пълзи по корем. Активно поема храна от лъжичка, пие от чаша.
7-ми месец  Размахва дрънкалка, чука един предмет в друг. Стои самостоятелно седнало, като леко се придържа от възрастен. Стои изправено, като се държи за упора. Започва да прави опити да се изправя на четири опори (кучешка позиция на коленца и длани)

8-ми месец  Изпълнява прости движения с показване „боц“. Настойчиво се добира до играчка. Стои седнало без опора.  Само сяда и ляга. Изправя се като се държи за опора. Пристъпва встрани, като се придържа. Яде коричка хляб, като я държи.
9-ти месец  Изпълнява по-сложни движения „довиждане“, „ела“. Различно играе с различни играчки. Лази на четири крака. Ходи около неподвижна упора. Ходи водено за две ръце.
10-ти месец  Извършва действия с предмет:отваряне на  кутия. Стои изправено стабилно, като се държи, или се подпира. Ходи, като се предържа за предмети.
11-ти месец  Стои самостоятелно без опора. Ходи с минимална подкрепа
12-ти месец Пристъпва самостоятелно. Самостоятелно пие от чаша.