Няма обща схема по която децата с церебрална парализа развиват докрай техния потенциал. Няма и как да знаем до къде ще стигнат в своето моторно развитие. Много фактори играят ключова роля в моторното развитие: на кое място и колко е голяма увредата на мозъка, неговия интелект, неговите стимули от външната среда. Някой деца успяват да проходят самостоятелно, други с помощни средства, някой  не успяват да поемат  тежестта на краката си. Има и такива при които целенасочени движения са невъзможни и стоенето в правилна позиция и предпазването от застойни процеси е единствената алтернатива.

   За да помагаме на увредените деца ние се учим от етапите през които преминават здравите деца преди да проходят

Поставено по корем повдига своята глава, движи крайниците и тялото си . (снимка 1)

Стои с изпънати ръце на своите длани, обръща се от гръб по корем и обратно. (снимка 2)

Стои в позиция на четири опори. (снимка 3)

Седи седнало, като се подпира с двете ръце (снимка 4)

Седи стабилно на стол. (снимка 5)

Започва да се изправя на крачетата си като се държи за стабилна oпора. (снимка 6)

Прави опити за първи крачки, придържайки се за стабилна oпора. (снимка 7)

Започва да стои изправено самостоятелно. (снимка 8)

Ходи като се придържа само за едната ръка. (снимка 9)

   Още при самото раждане бебето движи своето тяло и крайници, но без да е в състояние да използва тези движения, за да се придвижва. Следващия етап е когато поставено по корем на пода разбира, че чрез движение на ръцете и краката си може да се придвижи от едно място на друго(пълзене по корем). По-късно бебето се научава за първи път да се противопостави на гравитацията, като застане на четири опори (на колене и на изпънати ръце). В това положение бебето може по-лесно да обикаля по земята, но се изискват повече умения. Преди това вече е започнало да прави опити да седи седнало. Следва етап, когато се изправя на краката и се опитва да се задържи изправено. Едва когато се научи да стои стабилно на краката си и да запази равновесие, тогава то може да се научи да ходи самостоятелно. Преди да стане това обаче детето ходи, като се придържа от родителите, или използва мебелите за опора.

И докато, ако при едно здраво дете пропускането на едно умение не възпрепятства моторното развитие, то неврологично увредените деца, както и тези със забавено моторно развитие имат нужда от стимулиране, за да преминат през всичките тези етапи. Да някой от тях няма да могат да лазят по корем, но ще се справят добре на четири опори. Други няма да лазят на четири опори, но ще се опитват да се изправят на крачетата си. Колкото по-голяма възможност се дава на детето да се движи, толкова по-лесно ще му бъде да развие своя потенциал.

    За съжаление децата с мозъчни увреждания са лишени от възможността да бъдат нормални. След поставянето на диагнозата повечето остават през по-голямата част в прегръдката на майката. Когато майката е заета детето се взима от друг член на семейството. По този начин децата са лишени от движение през първите години от техния живот, които са най-важните за формиране на ключови навици. Когато напусне ръцете на майка си и му се даде възможност да бъде на земята детето ще има шанс да проучва света около него, то ще започне да се опитва да се обръща от корем по гръб и обратно. В случаите когато детето е пасивно и не се активизира е ролята на родителя да  му помага и да го провокира към движение.

   От друга страна ортопедите съветват родителите да използват шини, яки, позициониращи столове, вертикализатори и най-различни системи за позициониране, за да се избегнат последващи контрактури. Тези средства са важен елемент, за да не заема детето погрешна позиция, но не бива лечението от положение да е за сметка на активността на детето. Трябва много добре да се обясни на родителите, през кое време на деня да се поставя в позиционно лечение, за да не остава детето през по-голямата част от деня обездвижено. Когато е поставено в тези помощни средства координацията, равновесието и мускулите на детето не се засилват. Мозъкът се научава на нови движения и умения когато тялото се движи.

   За съжаление нито едно от мозъчно увредените деца не е поставяно на земята. В случаите в които е поставяно на земята то е  по гръб така че да се забавлява като гледа света наоколо, да виждаме неговото лице и да сме сигурни че диша правилно. По този начин позицията по корем става непривична и децата не я харесват. Поставени по корем те се чувстват некомфортно. Когато на детето е предоставена възможност да стои по корем, то би могло да разбере че чрез движение на крайниците си може да се придвижва в пространството. За да вижда по надалеч би се облегнало на своите лакти, а по късно би могло да изпъне ръцете си и да отлепи тялото си от земята. След известно време би се опитало да сгъне заедно крачетата да изпъне ръчички и да застане на четири опори. Децата усвоили пълзенето по корем имат по голяма сила и стабилност на долните крайници и след това по-лесно се научават да лазят на четири опори. Пълзенето по корем и лазенето на четири опори са основни етапи в програмирането на мозъка, етапи в които двете полукълба на мозъка се научават да работят заедно. Пълзенето по корем и лазенето укрепват мускулатурата на гърба. Те също така спомагат за изграждане на диагоналния модел на движение на ръцете и краката който се използва в по късен етап при ходенето. 

 След като детето усвои стоежа на четири опори то може да направи опити да застане в седнало положение.

   Много родители имат голямо желание детето им да се научи да ходи преди да може да стои стабилно на своите крака. В такива случаи те го държат под мишници и то имитира крачки. Друг вариант е да бъде поставено в бънджи за бебета, или проходилка тип паяк и да подскача на пръсти. По този начин се създават погрешни опорни точки и се блокират равновесните реакции. За да може да ходи едно дете то трябва да може да стои стабилно на своите крака.

 За да се вертикализира детето прави първите си опити на четири опори като изважда крачето си а след това другото, след това изпъва краката си и се опитва да отлепи ръцете от земята и да се изправи. (снимка 11)

Бихме могли да поставим детето в клекнала позиция и от тази позиция да му помогнем да се изправи. (снимка 12)

Когато детето седи на столче можем да му помогнем да се изправи, като се държи за нашите ръце . (снимка 13)

Децата започват да стоят изправени, като използват стабилна опора. Равновесието се тренира като намаляваме все повече подкрепата от наша страна. (снимка 14)