Замислям да напиша тази статия още от създаването на моя сайт и на страничката във Фейсбук. Идеята на всичко това, което правя е да има смисъл от моята дейност и практика. За да има смисъл семейството трябва да е наясно със състоянието на своето дете. За съжаление в моята практика се сблъсквам с родители, които не са наясно какво и защо се прави с техните деца. Детска церебрална парализа е специфична диагноза с която няма как да се прави рехабилитация, ако нямаш нужните знания и подход към детето.
Родителите трябва да бъдат терапевти
Родителите трябва наравно с терапевтите да набелязват цели, които заедно да изпълняват, защото с тези деца се работи през целия ден. За да има успехи е нужно семейството, детето и терапевта да работят в синхрон. Това означава обсъждане състоянието на детето, неговия напредък, или пък защо то не напредва, може ли това да се промени и какво е нужно. В този случай родителите стават терапевти те знаят какво трябва да очакват и какво е нужно за техните деца. Естествено ролята на рехабилитатора не може да бъде заместена, защото той трябва да следи дали родителя изпълнява правилно поставените задачи в ежедневието.
Развитие потенциала на детето
Много родители не са доволни от минималния напредък, или от това, че няма напредък с техните деца и са погълнати от лъжливи обещания за лечения на ДЦП. Това за съжаление са напразни надежди, защото не получават обещаните резултати. И няма как да бъде обратното, защото родителите трябва да са подготвени и да знаят докъде могат да стигнат възможностите на техните деца. Трябва да сме наясно че не говорим за лечение, а за развитие на потенциала на детето. Има умения, които предвид състоянието не бихме могли да изградим, затова ние трябва да насочим енергията си там където детето би могло да да изгради функции и умения нужни му във всекидневието. Ето затова говорим за родителя, като терапевт. Когато родителите мислят в правилната насоките ще знаят, че можем да говорим за напредък, само когато има постоянен външен стимул, който да мобилизира действията на детето в изграждане на желаните умения. Не може да се разчита, че когато детето направи един курс на терапия в чужбина или пък един час на ден работа със специалист, като извършва правилните стимули ще е достатъчно да компенсира своя дефицит.
Пълноценна терапия за деца с детска церебрална парализа
За да се научи детето на едно ново умение са нужни хиляди повторения. Всяко дете е различно и разполага с различен потенциал да развива своите умения. Колкото по-засегнати са функциите на нервна система, толкова по-трудно се постигат набелязаните цели. Нужно е постоянно да се активират нужните умения, защото мозъкът записва актуалната информацията която му се подава. Ако детето стои повече време в неправилна позиция то тя ще стане обичайна за него, ако равновесните реакции не се стимулират постоянно то никога не би проходило, защото неговите двигателни навици не позволяват изграждането на желания от нас модел. Нужно е родителите да знаят, че понякога определен дефицит много трудно се наваксва независимо от усилията, които полагат. Моите разбирания за пълноценна рехабилитация с церебрална парализа е когато родителите са мотивирани да участват активно в работния процес. Когато децата имат режим на работа и изпълняват полезните за тях занимания с желание и усмивки на лицата. И най-важното когато успяват да заучават нови умения, които ще им бъдат полезни в живота.