Ние родителите искаме нашите деца да получат най-доброто от живота. Истината е, че всеки човек е добър в различна област и отглежда детето си спрямо неговите разбирания. Всеки родител дава най-доброто на детето си спрямо неговите възгледи за живота и моментното състояние на неговите мисли и чувства. Никой не бива да бъде критикуван за своите слабости, защото той иска да даде най- доброто от себе си. Със статията, която съм написал искам да споделя моя опит, като баща и като специалист в работата ми с деца. Благодарен съм на Господ, че ежедневието ми е свързано с децата. В моята работа, като детски рехабилитатор освен да развивам техните двигателни умения аз трябва много добре да познавам техните емоции, мисли и чувства. За мене всяко дете е една  нова вселена, която трябва първо да изуча много добре, за да бъда максимално полезен на детето и на неговото семейство . В моето семейство с жена ми се стараем  да дадем най-доброто, за да бъде изпълнено  детство на дъщеричката ни с радост и усмивки. За разлика от всичко останало връзката родител- дете е за цял живот. Най-голямата радост е  да виждаш как щастието е изписано на лицето на твоята рожба. Блажен е този, който е изпитал това чувство-любов. Да се радваш всеки път, когато видиш любимия човек, да си съпричастен с чувствата на любимото създание.

   В статията „Развитие потенциала на детето през първите години от неговия живот“ разглеждам някои от основните моменти в изграждането на добри навици у детето. Написаното не е наръчник за възпитание. Фокусът ми е насочен върху основните моменти от изграждането на добри навици у децата и как да им помогнем да развиват по естествен начин своя потенциал. Това, което ще прочетете  е моята гледна точка и моите наблюдения кои подходи дават желаните резултати при децата. Всяко семейство е различно и някои от описаните похвати не биха се вписали в техния живот. Естествено “ Има много пътища към Рим.“  Не оспорвам нито един метод на възпитание. Всеки има избор сам да реши кое е полезно и кое не за неговото дете.

   Известен факт е, че всеки се ражда с определен потенциал. Колкото и да се опитваме да развием исканите от нас качества те имат максимален лимит. Както ние възрастните, така и нашите деца имат своите силни  и слаби страни. Развивайте, както силните  така и слабите страни на вашето дете. Отделяйте повече внимание на неговите силни страни и направете така, че слабите страни да не му пречат в живота. Първите години са ключови за развитието на детето. През периода на ранната възраст и предучилищния период  детето развива най-бурно своя потенциал. Дали детето ще развие максималния си потенциал зависи до голяма степен от стимулирането на неговата сетивност и интелект през този период.

  Всеки родител се изправя пред предизвикателството да възпитава своето дете и да развива неговите качества. И тука е момента да се запитаме какво означава думата възпитание. Основните ценности на които искаме да научим детето са как да се държи в обществото и как да бъде успешен човек. От друга страна всеки иска детето му да бъде щастливо.  Изправени сме пред противоречието: как да накараме детето да ни слуша и същевременно да задоволим неговите потребности. Като казвам потребности нямам предвид  да удовлетворим всяка прищявка на нашето дете. Децата постоянно искат всичко, което виждат. И ние нямаме възможност постоянно да изпълняваме техните желания. Вместо това ние, като родители трябва да дадем най-важното нещо от което има нужда нашето дете: любов и внимание. Не всичко трябва да бъде дадено на детето, но то има право на собствено мнение и ние не трябва да се притесняваме когато то е ядосано, че не може да има това, което иска. За да бъде детето щастливо и да стане силна личност то трябва да изразява свободно своите чувства на гняв, нежелание, съпротива. Без то да опознае тези чувства не би могло да опознае чувствата на любов, привързаност и обич. Как обаче бихме могли да възпитаме детето на социални норми? Не толерирайте и не позволявайте на детето да прави действия, които застрашават неговото здраве и здравето на околните. В никакъв случай не позволявайте детето да контролира вас и другите хора, да вреди на себе си, както и на другите деца по какъвто и да било начин. И тука идва ролята на правилата. Тази дума, която никой не обича, защото свързва с лишения от нещо, което ги прави щастливи. Не може обаче детето да знае какво се очаква от него без да има правила. Ако искате да възпитавате по интелигентен начин трябва да имате нужната воля и постоянство да наложите добри навици на поведение. Развитието на максималния потенциал на детето е невъзможно без то да има възприети норми на поведение, които се изграждат по време на неговото израстване. За да ни бъде по-лесно трябва да се започне с изграждането на навици и правила възможно най-рано. Колкото повече време изминава толкова по-трудно става да приучим детето на исканите от нас порядки. Създайте правила, които са съобразени с нуждите на всеки член от вашето семейство.  Не може да очакваме от децата да налагат правила. Вие родителите сте авторитета, който трябва да наложи норми на поведение във вашето семейство и в обществото. Тук идва ролята на добрия пример. Не може родител, който няма порядки и ценности, които иска да изгради у своето дете, да очаква от детето то да ги развие. Действията и начина на живот на родителя- това, което вижда детето, го възпитава как да води своя живот. Подсъзнателно малкото дете попива отношенията в неговото семейство и ги проявява в обществото.

  Моето разбиране за пълноценно възпитание е възпитание, което помага на  детето да изразява себе си. Стимулирайте вашето дете, като му осигурите среда отговаряща на нуждите му в зависимост от възрастта му. Давайте му свобода само да се учи от грешките си. Откликвайте на неговите чувства и стимулирайте неговите пориви  за развитие на уменията му. Не контролирайте поведението и чувствата му. Контрол върху детето не означава добро възпитание, а напротив.  Детето има нужда от своя родител, то иска грижи, любов и близост, а не във всеки един момент да изпитва страх от това дали одобряваме поведението му. Детето е неспокойно, когато не знае, какво да очаква от вас, какво ще е вашето настроение, какво е позволено и какво не. Едно малко дете едва сега започва да изучава света. То не знае какво е добро и какво е лошо. Сведете забраните до минимум. Колкото повече забрани има, толкова по-трудно става на детето да ги спазва.

  Възпитанието е динамичен процес. Детето се променя във всеки период от неговото развитие и методите на отглеждане и на възпитание се променят. За да може информацията да бъде подредена и читателите по-лесно да се ориентират в следващата част на статията съм представил отделните етапи в рамките на възрастта. Споменатите етапи са условни. Всяко дете се развива със свое собствено темпо. Някои деца влизат по-късно, а други по-рано в даден етап на своето развитие. При недоносени деца и доносените с  проблемно раждане вероятността да изостанат със своето развитие е по-голяма. Повечето от тях бързо наваксват своето изоставане и в бъдеще нямат проблеми в психичното и физическото си развитие. Децата с когнитивни нарушения (Към тази група спадат детска церебрална парализа, мускулна дистрофия, аутизъм, синдром на Даун и д.р.) също достигат по-късно, отделните етапи на развитие. За съжаление, въпреки усилената работа и рехабилитация някои деца не достигат определен период на двигателно и интелектуално развитие. В такива ситуации родителите и терапевтите трябва да помогнат на  децата да изградят нужните умения. Тук ключова роля играе постоянството. Нека детето има режим. Стимулирайте го да преодолява трудности. Трудностите не бива да са прекалено големи, защото това може да обезвери вашето дете. Малките победи правят детето уверено в себе си и в неговите възможности и го подготвят да развие своя потенциал.

  Във всеки период от живота си детето има специфични нужди. Тези нужди са естествени. За да бъде детето в хармония с вас и околния свят те трябва да се удовлетворяват. На едно малко бебе  са нужни достатъчно сън, храна, топлина и родителски ласки. Колкото повече расте вашето бебето, толкова повече енергия има и нараства желанието му  да опознава заобикалящия го свят. Оставете бебето да се учи и да изразходва енергията си по естествен начин. Осигурете му развиваща и безопасна среда. Всички опасни предмети, които могат да застрашат здравето на детето трябва да се премахнат. Поставяйте го колкото може повече време на земята (на твърда подложка) по корем, за да развива своите двигателни умения (да се върти, да се обръща и да пълзи). Не го лишавайте от трудностите, когато вашето дете преодолява трудностите то става по-силно. Важно е детето да се учи от естествените последствия. Дайте му възможност (още преди да е проходило), когато си играе на земята, или се опитва да се изправи на краката си, като се хваща за опора да пада колкото може повече. Естествено в този период родителите трябва да сложат килими, мокет или пъзели. Когато настилката е подходяща детето няма да се нарани. По този начин то изгражда навици да се защитава, които ще са му полезни, когато проходи. В периода на прохождане детето непрестанно подобрява двигателните си умения. Не го лишавайте от възможността да обикаля стаите и да изучава вашия дом. Не дръжте постоянно детето за ръце и то да прави крачки. Децата сами се научават как да ходят когато анатомично тялото им бъде готово. Някой деца прохождат по-рано, други по-късно. Преди да проходят децата започват да ходят настрани по мебелите, след което се научават да стоят прави и да пазят равновесие, от там започват да правят няколко крачки и спират(или пак слизат на земята, или остават прави). Когато детенцето ви започне да прави няколко крачки само, едва тогава може да му предложите да го хванете за ръчичка и да ходите заедно. Ако детето има двигателен дефицит и не може да проходи написаното важи в пълна сила. Разликата е че средата трябва да бъде адаптирана спрямо неговите двигателни нужди и потребности, за да подпомага неговата двигателна активност. Децата изучават заобикалящия ги свят със своите сетива. „Колкото повече детето чува и вижда, толкова повече му се иска да чува и вижда“.  Богатството на речника в ранната възраст(от 1до 3 години) се определя, както от степента на развитие на нервната му система, така и от вашата роля– колко често общувате и играете с него. Това не значи постоянно да откликвате на нуждата от внимание. Както за вашето дете така и за вас е здравословно да имате лично пространство. Нека има моменти, когато детето си играе самичко. Така то става самостоятелно и по-лесно се приучава на отделяне от човека, който полага  най-много грижи за него. В периода на прохождането се развива пасивния речник. В този период децата запаметяват думите, въпреки че им е трудно да ги изговарят. Играйте си с вашето дете, всеки път когато ви се прииска, говорете му, изразявайте своето одобрение, когато демонстрира желаното от вас поведение. Не изпускайте при всяка възможност да запознавате детето с околния свят, като с изречения от една дума назовавате заобикалящите го предмети. След втората година детето започва да борави по добре с думи и изрази. Развива се неговият активен речник. На 3 години децата осезаемо е подобряват говорните си умения. За разлика от две годишните при които е нормално да не знаят как да играят с другите деца и често се дърпат, скубят се и се бутат, три годишните деца могат да играят съвместно с техните връстници. В периода от 3 до 5 години децата започват усилено да проявяват интерес към  развитие на творческите си способности. Те рисуват смело, измислят песнички и стихчета, без да се впечатляват от одобрението на околните и без да се съобразяват какво мислят те. Когато порастват идва период на сливане с групата и на желанието да се харесат и тогава стихва процеса на спонтанното творчество. Ето затова е важен този период и на детето не бива да се дават само  готови знания, а да му се даде възможност да опитва, да довършва започната приказка, песен, рисунка. Да се изявява с рисунка, песен, танц, стихотворение. Когато децата усетят подкрепа те израстват и в творенията си. Много трябва да се внимава да не се получи и другата крайност - детето да изгради представа, че всичко, което прави е „най-най“. Детето трябва да има реална преценка за себе си, трябва да има баланс. С времето детето успява да открива и разбира силните си страни. То продължава да се развива своите умения. Детето на седем години размишлява над живота и започва да изгражда реална преценка за това кое е правилно и кое не. Освен за своите чувства детето започва да мисли за чувствата на околните. Творческата и двигателната активност на детето се нуждае от разбиране, подкрепа и постоянно създаване на подходящи стимули. Хубаво би било детето да изживее съвсем естествено неговите пориви за двигателно и творческо развитие без те да му се налагат.

 За да бъде по-лесно възпитанието и в синхрон с етапите през които преминава вашето дете, използвайте моментите, когато детето подлежи на възпитание. За да може по-лесно да преминавате през неговите бурни периоди (на отказ ,враждебност и хаотичност в мислите и чувствата му) изграждайте навици и порядки през периодите, когато детето е способно по-лесно да възприема вашите правила (периодите когато децата са уравновесени и имат желание за комуникация). Не забравяйте, че когато вие сте щастливи и в хармония със себе, вашето дете попива тези чувства. Не пренебрегвайте себе си заради вашето дете. Бъдете уверени в решенията, които взимате. Когато вие се притеснявате и сте несигурни в това, което правите с вашето дете то също става неспокойно. За да може методите на възпитание да са пълноценни те трябва винаги да са съпътствани от обичта към детето. Децата развиват своя потенциал, когато са в спокойна и любяща среда. Силната връзка, хармонията и доверието между родител и дете изграждат основите на пълноценното възпитание.