Как тялото контролира движението?
Сензорните рецептори във вътрешното ухо предоставят ключова информация за движението, гравитацията и вибрациите. Вестибуларната система регистрира скоростта, силата и посоката на кръговото движение на главата. Тя е чувствителна към силата на гравитацията (регулира движението, противоположно на силата на гравитацията) и линейното движение (ускорение и забавяне). Различните видове движения осигуряват различни видове вестибуларна стимулация и всички те са важни за оптималното функциониране на вестибуларната система. Тя работи 24 часа в денонощието, тъй като силата на земната гравитация действа непрекъснато и влияе на всичко, което правим. Вестибуларната система е свързана с други сетива, особено със зрението, тя е основният организатор на сетивния вход. Информацията от нея служи за регулиране на мускулния тонус и кординация, реакции на изправяне и поддържане на баланс, кординация око-ръка, състояние на възбуда, ниво на внимание и емоционално състояние.
Стимулите на вестибуларната система оказват голямо влияние върху преживяванията на бебета, малки деца и възрастни. Винаги, когато движим главата, рецепторите на вестибуларната система получават допълнителни стимулации, като дават на тялото необходимата сензорна информация. Родителите бързо научават, че нежното люлеене в бавен ритъм успокоява бебето, а бързите и енергични игри го насърчава да бъде активно. Децата особено се радват на бързите и „груби“ игри с родителите си, най-вече с бащите си. Силното люлеене или хвърляне във въздуха при децата предизвиква радост, мускулите се напрягат, докато тялото се стреми да запази баланс.
При деца с церебрална парализа, както и тези със сензорни нарушения реагират прекалено емоционално на движения, противоположни на гравитацията, реакциите са свързани в голяма степен със страх от възможността за падане. Силата на гравитацията се възприема като нещо нормално, но децата с гравитационна несигурност я възприемат като заплаха за оцеляването им. Тъй като нямат вътрешно усещане за гравитацията, те могат да изпитат и най-малкото движение, като скок от покрива на сграда. Те не искат да се катерят, да се пързалят по пързалката и да се люлеят на люлка. Поради тази причина те обичат да са долу, легнали или седнали на пода, често във формата на буквата W, здраво фиксирали тялото си, за да предотвратят възможността за движение. Те избягват дори най-простите упражнения и се разстройват когато трябва да се движат, особено ако това е неочаквано за тях.
Когато вестибуларната система е наред, тя е основният организатор на сензорния вход. Децата с двигателни и сензорни проблеми често имат слаби връзки между вестибуларната и други сензорни системи. За да обогатим на стимули тяхното ежедневие са нужни дейности свързани с много движение.
С какво можем да стимулираме вестибуларната система?
- Люлка - ритмично полюляване от едната страна на другата или напред-назад
- Игри с главата надолу (имитиране на животни върху дивана, примерно маймунки)
- Игри с побутване и промяна на ускорението
- Подвижни седалки (топка за пилатес, стол за офис, подвижни платформи, тротинетки)
- Игри със скачане (от по-високи повърхности, батут, степер, скачане на въже)
- Препятствия при ходене (трупчета за прескачане, дървени играчки, нарисувани линии)
Автор: Йована Тодоровска