Акушерската пареза засяга около 3 на 1000 новородени. Вижте какво причинява това увреждане и защо рехабилитацията в първите месеци е от решаващо значение за възстановяването на ръката.
Какво е брахиалният плексус?
Брахиалният плексус е мрежа от нервни корени, които са разположени в областта на шията и инервират ръката. Той се образува от предните корени на 5–8-ми шиен и 1-ви гръден нерв (C5 – TH1). Нервите на брахиалния сплит отговарят за двигателната функция на шийните мускули, гръдните и гръбните мускули, мускулите на раменния пояс, ръката, дланта и пръстите. Те са отговорни и за сетивността.
Говорим за увреждане на брахиалния сплит, когато тези нерви са разтегнати, компресирани, или разкъсани. Причините за това състояние може да бъдат инциденти (катастрофи, спортни травми и др.) и травматични раждания.
Увреждането на брахиалния плексус по време на раждане, така наречената акушерска пареза, засяга около 3 на 1000 живородени деца. Тази травма се предизвиква най-често при естествено раждане, но е възможна и при секцио. Причините за акушерска пареза може да бъдат едър плод, продължително раждане, тесни родови пътища, затлъстяване или диабет на майката и други.
Видове увреждания на брахиалния плексус по Narakas Classification
Narakas Classification е най-разпространената класификация за оценяване на увреждания на брахиалния плексус. Използва се през първите два месеца след раждането.
Наракас класификация
| Тип | Название | Засегнати нерви | Характеристики | Вероятно развитие |
|---|---|---|---|---|
| 1 | Горен тип (Дюшен-Ерб) | C5 – C6 | Наблюдава се слабост в мускулите абдуктори и външни ротатори на раменната става (РС) и слабост в мускулите флексори на лакътната става (ЛС). | Спонтанно възстановяване при над 80% от случаите. |
| 2а | Разширен горен тип | C5 – C7 | Наблюдава се слабост в абдукторите и външните ротатори на РС и във флексорите на ЛС. С ранна екстензия на китката и пръстите. | Спонтанно възстановяване при 60% от случаите. |
| 2б | Разширен горен тип | C5 – C7 | Наблюдава се слабост в абдукторите и външните ротатори на РС и във флексорите на ЛС. Без екстензия на китката и пръстите. | Спонтанно възстановяване при 50-55% от случаите. |
| 3 | Тотален тип без синдром на Хорнър | C5 – Th1 | Цялостна пареза | Спонтанно възстановяване в рамото и лакътя при 30% от случаите. При повечето случаи се наблюдава функционална ръка. |
| 4 | Тотален тип със синдром на Хорнър | C5 – Th1 | Цялостна пареза със синдром на Хорнър | Най-тежкото увреждане, налага се хирургична намеса. |
Синдром на Хорнър
Синдром на Хорнър
Синдромът на Хорнър представлява увреждане на симпатиковите нервни влакна, инервиращи окото, и се характеризира с птоза (спадане на горния клепач), миоза (свиване на зеницата на окото) и субективен енофталм (хлътване на очния булб). Наблюдава се едностранно в засегнатата страна.
Други тестове за оценяване на степента на увреждане включват Gilbert Classification за оценяване на подвижността на рамото и лакътя, Raimondi Classification за функционалността на ръката, Toronto Score, Mallet Classification и ММТ.
Степени на увреждане на брахиалния плексус:
Най-леката степен, при която няма увреда на нервните влакна, но се нарушава нервната проводимост за кратък период от време.
Има прекъсване на аксоните, но е запазена обвивката на нерва.
Налице е пълно разкъсване на нервите.
Как може да разберете дали детето е с акушерска пареза?
Акушерската пареза e видима и може да се диагностицира веднага след раждането, но за жалост при повечето случаи тя не присъства в епикризата на детето при изписване. Това е пропуск в нашата здравна система, затова съветваме всички родители да се информират за възможни усложнения и да изискват информация от специалистите още преди изписването.
При акушерската пареза ръката на детето виси до тялото и не се наблюдава движение (или има минимално движение при по-леките случаи). Тургорът на кожата е променен, детето не реагира на дразнения. В засегнатата страна липсват рефлекс на Моро, хватателен (палмарен) рефлекс, шийно-тоничен рефлекс и други вродени рефлекси. Диагнозата при всички форми се базира на клинично изследване, ЕМГ, ЯМР и компютърна томография.
При някои деца се наблюдава и тортиколис поради затрудненото обръщане на главата към засегнатата страна.
В зависимост от степента и нивото на увреждане, ръката на детето заема различна позиция. При някои деца тя е прибрана към тялото и е вътрешно ротирана, китката и пръстите са във флексия, така наречената „деформация на сервитьорски бакшиш“. При по-тежките случаи се наблюдава флексия в лакътя и „ръка тип граблива птица“. При всяко дете клиничната картина е различна, в зависимост от мястото и степента на увреждане. Следователно не бива да се сравняват децата с увреждане на брахиалния сплит – всеки случай е индивидуален и периодът на възстановяване е различен. При по-леките случаи още първите месеци се вижда голям напредък, докато при по-тежките увреждания възстановителният период е по-бавен и изисква повече време и търпение.
Кога трябва да започне рехабилитацията?
Новородените с акушерска пареза трябва да започнат рехабилитация възможно най-рано след изписването. Някои специалисти все още препоръчват да се изчаква 20 дена след раждането, но съвременните методи показват, че не бива да се отлага, защото регенерацията започва около четвъртия ден след увреждането. Също така, миелинизацията и възстановяването на аксонните разклонения са най-интензивни веднага след раждането до първата година и частично продължават възтановяването си до петгодишна възраст.
Регенерацията е процес на възстановяване на увредените части на нерва, на молекулярно ниво. Тя започва около 4-тия ден след травмата, най-засилена е около 30-тия ден и завършва след около 80-100 дена. Има няколко критерии, при които регенерацията на нерва не е възможна: когато има повече от 3 мм разстояние между двата края на разкъсания нерв, когато не е здраво ядрото на неврона, както и ако двата края на нерва не са в една линия, тоест има отклонение.
SMaRT терапия при акушерска пареза
SMаRT терапията е съвременна терапия, включваща:
Sensory – Сензорна терапия (вестибуларно, визуално, тактилно, проприоцептивно).
Motor – Двигателна терапия, съобразена с възрастта и възможностите на детето.
Activity – Важно е активното участие на детето по време на упражненията. Взимат се предвид дейностите, които то иска да изпълнява.
Repertoire – Наборът от умения при всяко дете е различен. В терапията оценяваме какъв е репертоарът, какво може да добавим или променим в него.
Therapy – Терапия, съобразена със състоянието и възможностите на детето. Фокусираме се върху това какво може да променим с терапията.
Смарт терапията е фокусирана не само върху засегнатата ръка, a върху цялостното развитие на детето.
Какво прилагаме ние в терапията?
Терапията на акушерска пареза в Кабинет за рехабилитация на деца „Развитие потенциала на детето“ включва обучение на родителя как да позиционира правилно своето кърмаче, как да го преоблича, носи и кърми. Прилагаме персонализирани пасивно-активни упражнения, съобразявайки се с физиологичните обеми на движение. Използваме сензо-моторни активности под формата на игра, за да може детето да е мотивирано и да изпълнява упражненията с желание. Прилагаме стречинг на мускулите и сухожилията, които са скъсени. Използваме тактилни, проприоцептивни, визуални и вестибуларни дразнения за да стимулираме сетивността на ръката. Използваме лимфен масаж вместо класическия.
Комплексната грижа за дете с акушерска пареза включва проследяване от страна на хирург на ръка, детски рехабилитатор, ортопед, невролог, педиатър и ерготерапевт, а в повечето случаи се включват психолог и логопед.
Често задавани въпроси
Как да разбера дали бебето ми има акушерска пареза?
Акушерската пареза е видима веднага след раждането. Ръката на бебето виси до тялото и се движи малко или изобщо не се движи, а в засегнатата страна може да липсват вродени рефлекси, като рефлекса на Моро и хватателния рефлекс.
Кога трябва да започне рехабилитацията?
Възможно най-рано след изписването. Не е нужно да се изчакват 20 дни след раждането, както понякога се препоръчва, защото възстановяването на нерва започва около четвъртия ден след увреждането. Първата година от живота на бебето е периодът, в който миелинизацията и възстановяването на нервните разклонения са най-интензивни.
Ще се наложи ли операция?
Не във всички случаи. При всяко дете състоянието е различно: при по-леките увреждания напредък се вижда още през първите месеци, а при по-тежките възстановяването е по-бавно и изисква повече търпение. Ако до третия месец няма подобрение в движенията на ръката, е важно хирург да прецени дали е необходима операция, тъй като при нужда тя обикновено се прави до шестия месец.
Кабинет за рехабилитация на деца „Развитие потенциала на детето“
Център за рехабилитация в гр. Пловдив, специализиран в работата с деца с ДЦП, неврологични затруднения и изоставане в развитието, воден от екип с над 10 години опит и сертификация по метода Бобат. Ако имате въпроси относно развитието на вашето дете, моля свържете се с нас.
гр. Пловдив, ул. Стоян Михайловски 38
+359 898 436 812
Бележка: Съдържанието на този сайт има информативен характер и не замества съвет от медицинско лице. Ако имате въпроси или притеснения, моля обърнете се към специалист.
