Разберете как се поставя диагнозата ДЦП, какви са възможните придружаващи нарушения и как рехабилитацията помага на детето да развие своя двигателен потенциал.
Какво е церебрална парализа
Детската церебрална парализа представлява непрогресиращо поражение на развиващата се централна нервна система преди, по време, или няколко дни след раждането. Развитието и узряването на главния мозък и неговите компенсаторни функции през първите месеци от раждането в някои случаи могат да благоприятстват постепенното подобрение на състоянието. Увредените мозъчни структури и системи възпрепятстват нормалното развитие и водят до различни задръжни процеси в развитието. Това задържане в развитието затруднява способността на мозъка да контролира мускулите и правилното телодържане. Без правилно подадени команди от главния мозък децата имат трудности при заучаване на основни двигателни умения, като лазене, сядане, изправяне, или ходене. Поради това в бъдеще се проявяват двигателни нарушения.
Възможни придружаващи нарушения вследствие на церебрална парализа
Освен нарушение на локомоцията (придвижването в пространството) са възможни различни патологични прояви в зависимост от това кой участък на мозъка е засегнат. Възможни са нарушения във фина моторика, говор, хранене, зрение, умствен дефицит и познавателна способност, поведенчески нарушения, епилептични припадъци и разстройства от аутистичния спектър. (фиг. 2) Всяко дете е различно и е засегнато в различна степен. Много често описаните проблеми са комбинирани. Те не произлизат от слабите мускули, говорни органи, или сензорни анализатори, а именно от увреждането на главния мозък.
Кога и как се поставя диагноза детска церебрална парализа?
Диагнозата детска церебрална парализа се поставя, когато са на лице следните симптоми: отклонения в позиционната реактивност, запазване на примитивните рефлекси и нарушена координация на движенията, подкрепени или не от резултатите на образната диагностика. Диагнозата се поставя след 18-месечна възраст. Дотогава мозъкът все още не е записал информацията за движенията и не можем да бъдем категорични, че става въпрос за церебрална парализа. Въпреки това симптомите и забавянето в развитието на детето могат да бъдат разпознати още в първите месеци след раждането. Най-честите признаци са, когато бебето не проследява с поглед, не реагира на дразнения от околната среда, забелязва се лош контрол на главата, прекалено отпуснато тяло, или пък прекалено стегнати крайници.
Причини за появата на детска церебрална парализа
Детската церебрална парализа възниква в ранните етапи на мозъчното развитие под въздействие на различни етиологични фактори:
- ДЦП може да бъде причинена от генетични фактори.
- При недоносените бебета, рискът от церебрална парализа е по-висок. По-вероятно е да има увреждане на мозъка, тъй като не са съзрели достатъчно вътреутробно.
- Предпоставка за церебрална парализа има при деца, които са родени с асфиксия (нарушение на дишането). Колкото по-дълго е продължило нарушението в дишането, толкова по-вероятно е детето да развие ДЦП.
- Мозъчни кръвоизливи.
- Причина за церебрална парализа могат да бъдат вирусни инфекции, прекарани от майката по време на бременността.
- Продължителните раждания поради голям плод или стеснени родови канали, както и използването на форцепс, също могат да причинят ДЦП.
- Несъответствие в кръвните групи и Rh-несъвместимостта между кръвта на майката и детето също са рисков фактор за ДЦП.
Клинична картина
- Нарушение на мускулния тонус. Тонусът на мускулите в засегнатите части на тялото е променен.
- Слабост на мускулите и тяхната издръжливост, недобра физическа форма.
- Церебралната парализа може да засегне различни части на тялото:
- Нормални и анормални двигателни модели. Децата с лека и умерена церебрална парализа извършват повечето движения от ежедневието, но непохватно и с трудност. Ако се стараят те биха могли да усъвършенстват своите умения.
- Загуба на селективност. Трудно успяват да извършат дадено движение без да използват компенсаторни функции.
- Ко-контракция на агонисти и антагонисти. За да се извърши дадено движение, то мускулите, които го извършват трябва да се скъсят, а тези които се противопоставят на движението да се удължат. При децата с церебрална парализа тази функция е засегната и затова не могат да извършват движенията плавно.
- Ограничена постурална способност. Наблюдава се нарушено равновесие и неспособност за поддържане на стойката на тялото в пространството.
- Костни и ставни деформации. Получават се, когато детето израства, когато е изградена патологична походка, или при неправилно позициониране в ежедневието.
- Изменена биомеханика. Най-често се наблюдават промени в мускулно-скелетната система, скъсяване на мускулите, гръбначни изкривявания (в резултат на неправилна стойка) и луксации (най-често луксации на тазобедрените стави, когато краката на детето постоянно са завъртяни навътре при неправилна походка, но може и при неправилно позициониране).
- Наличие на примитивни рефлекси: лабиринтно-тоничен рефлекс, асиметричен шийно тоничен рефлекс, рефлекс на Моро. При нормалното развитие тези рефлекси изчезват след 3-месечна възраст, а при децата с церебрална парализа могат да се запазят, което пречи на нормалното двигателно развитие.
- Децата с церебрална парализа могат да имат увреждане в частта на мозъка, отговорна за интерпретирането на сензорна информация от сетивата за допир, позиция на тялото и движенията. Това води до хипо- или до хипер-сензитивност (чувствителност). Хипо-чувствителните набавят твърде малко информация, когато докосват нещо, или когато бъдат докоснати. Малкото информация, която получават води до затруднение при боравене с ръцете. При контакт на ходилата с повърхност, децата с ДЦП не могат да усетят натиска, който тяхното тяло упражнява върху повърхността, и по този начин по-трудно поддържат изправена позиция и губят равновесие. Хипер-чувствителните набавят прекалено много информация, поради което докосването на предмети може да доведе до неприятни чувства.
Видове церебрална парализа в зависимост от моторното увреждане
Грижи за деца с церебрална парализа
Проучвания показват, че последствията, които оставя парализата върху мозъка на детето се проявяват независимо от грижите, които се полагат за него. Въпреки това, с правилните грижи можем да намалим тези последствия, а колкото по-рано се започне рехабилитация, толкова по-успешна е тя.
Целите на терапията се определят според степента и спецификата на увредата. Основните задачи, които се поставят при работата с церебрална парализа са:
- Обучение в ключови модели на движение – контрол на тялото в пространството, преминаване от поза в поза, обръщане, лазене, сядане, изправяне, ходене.
- Стимулиране на двигателната активност и заучаване на нови умения, които да са от полза на детето в ежедневието.
- Нормализиране на мускулния тонус и предпазване на детето от контрактури (ограничена подвижност в ставите). Разтягане за скъсените мускули – мускулите се поддържат разтегнати чрез поставяне в правилна позиция, или чрез активен стречинг.
- Съблюдаване за правилна позиция на тялото, която ще предпази детето от скъсяване на мускулите, гръбначни изкривявания и луксация на тазобедрените стави (трайно разместване на главата на бедрената кост спрямо таза, получава се когато краката на детето постоянно са завъртяни навътре, най-вече когато ходи, но може и при неправилно позициониране).
- Изграждане на равновесни реакции – детето трябва да бъде стимулирано непрекъснато да запазва контрола на тялото си в пространството.
- Социална адаптация и съвети за родителите относно адаптиране на домашната среда според нуждите на детето.
- Мотивиране на родителите да участват активно в терапията.
Поради спецификата на диагнозата следва родителите да са наясно със състоянието на тяхното дете. Колкото увредата е по-малка, толкова по-големи резултати могат да получат. Колкото повече работят със своето дете, толкова по-видими ще са резултатите. Важно е да се знае, че последиците, които оставя парализата в мозъка могат най-добре да се повлияят в най-ранна детска възраст, когато все още се оформя двигателното и психологическото развитие. Децата трябва задължително да имат режим на работа и да изпълняват полезните за тях занимания всекидневно.
Често задавани въпроси
Кога се поставя диагнозата ДЦП?
Диагнозата се поставя след 18-месечна възраст, защото дотогава мозъкът все още не е записал информацията за движенията и не можем да бъдем категорични. Симптомите и забавянето в развитието обаче могат да се забележат още в първите месеци след раждането.
Кои са ранните признаци на ДЦП?
Най-честите признаци са, че бебето не проследява с поглед, не реагира на дразнения от околната среда, има лош контрол на главата, прекалено отпуснато тяло или прекалено стегнати крайници. Ако забележите нещо подобно, не е нужно да чакате диагнозата, за да потърсите консултация с рехабилитатор.
Какво причинява ДЦП?
ДЦП възниква в ранните етапи на мозъчното развитие, преди, по време или малко след раждането, под въздействието на различни фактори. Сред тях са генетични причини, недоносеността (при недоносените бебета рискът е по-висок, защото мозъкът не е съзрял достатъчно), нарушение на дишането при раждането, както и мозъчни кръвоизливи.
Какво може да постигне рехабилитацията при ДЦП?
ДЦП е непрогресиращо състояние и целта на рехабилитацията не е да го „излекува“, а да развие потенциала на детето и да изгради двигателни умения, които ще са му полезни в ежедневието. Заниманията със специалист не са достатъчни сами по себе си, затова е важно упражненията да продължават и вкъщи, с активното участие на родителите.
Кабинет за рехабилитация на деца „Развитие потенциала на детето“
Център за рехабилитация в гр. Пловдив, специализиран в работата с деца с ДЦП, неврологични затруднения и изоставане в развитието, воден от екип с над 10 години опит и сертификация по метода Бобат. Ако имате въпроси относно развитието на вашето дете, моля свържете се с нас.
гр. Пловдив, ул. Стоян Михайловски 38
+359 898 436 812
Бележка: Съдържанието на този сайт има информативен характер и не замества съвет от медицинско лице. Ако имате въпроси или притеснения, моля обърнете се към специалист.
